Брой 3
ОТЧИТАНЕ НА РАЗЧЕТИТЕ ПРИ СЪДЕБНИ СПОРОВЕ
Доц. д-р Живко Бонев
Дипломиран експерт-счетоводител, регистриран одитор
Ключови думи
съдебни вземания
Резюме
В разработката са посочени основните случаи на възникване на „съдебни спорове”, които могат да бъдат третирани като: А) дела, заведени от предприятието, по които то е ищец; Б) дела, заведени срещу предприятието, по които предприятието е ответник. За решаването на спора ищецът предявява иск, в който претендираната сума обикновено се различава от размера на главницата по вземането. Разгледани са двете хипотези: А) Исковата молба е с по-голяма сума. Б) Исковата молба е с по-малка сума. Анализирано е съдържанието на съдебния иск от счетоводна гледна точка в обхват: главница; изплатени разходи; претенция за неустойки, лихви и пр.; претенция за лихви до датата на плащане и пр. Обърнато е внимание на условността на някои от тях. Посочен е и характерът на финансовите претенции на ответника: платени и евентуални бъдещи съдебни и деловодни разходи при организиране на защитата. Определен е основният спорен въпрос: как следва да се отразят при ищеца и при ответника: направените разходи, моратроните лихви и пр. Разглежда се условният характер на същите и изискванията в счетоводните стандарти, че „условните активи не се признават във финансовите отчети“. На тази основа са посочени основните изисквания за отчитане на разходите и претенциите от ищеца и ответника при: А) предявяването на иска и протичане на съдебното дело; Обърнато е внимание на съществуващата практика разходите да се отчитат в увеличение на съдебното взимане с неговите недостатъци. Посочено е и обратното становище разходите да се отчитат като текущи разходи за дейността, а ако бъдат присъдени – като приходи, което се счита за по-правилно, и основанието за това. При ответника те имат силно подчертан характер на условни вземания. Б) наличие на решение на съдебния орган. Разгледани са трите основни възможни изхода: уважаване на иска, частично уважаване и отхвърляне. Дадено е становище за начина на отчитане на главницата, разходите и другите претенции, както и някои неправилни практики. Третира се и въпросът за отчитане на инкасираните суми в зависимост от техния характер. Обърнато е внимание на изискването на чл. 76 от ЗЗД първо да се погасяват лихвите и след това главницата. Разгледан е и случаят на предявяване на иск само за неустойки, причинени вреди, пропуснати ползи и пр. Обект на разглеждане е данъчното третиране на вземанията, таксите, неустойките и др. разходи. Посочено е, че те не са обект на данъчна регулация, но трябва да бъдат документирани. Обърнато е внимание на отчитането, когато вземането се оценява по реда на съответния приложим счетоводен стандарт – СС 32 „Финансови инструменти“ или МСС 39 „Финансови инструменти: признаване и оценяване“. Посочена е необходимостта от спазване на чл. 73 от ЗДДФЛ, когато хонорар е изплатен на адвокат физическо лице или на частен съдебен изпълнител.
JEL Класификатор
N/AСтраници
11Свали като (0,43 MB)