От ИДЕС
18 октомври 2018
ПОЗИЦИЯ НА ИДЕС ОТНОСНО ПРАГОВЕТЕ ЗА ЗАДЪЛЖИТЕЛЕН ОДИТ
С предложените промени в Закона на счетоводството не се предвижда разширяване на обхвата на предприятията, подлежащи на задължителен одит – нито по отношение на така наречените прагове, нито по отношение на другите изисквания, свързани с акционерната форма на предприятията и принадлежността им към консолидирана група от предприятия. Праговете, които се измерват чрез три показателя – приходи от дейността, стойност на активите и брой на персонала са установени със Закона за счетоводството в сила от 2016 г., в съответствие с Европейска директива 34 от 2013 г. На задължителен одит подлежат и всички акционерни дружества, с изключение на онези, които не са осъществявали дейност през периода, както и дружествата, подлежащи на консолидация.
Задължението за извършване на независим финансов одит не е административна тежест, доколкото той не е функция на държавата и не защитава пряко нейния интерес, а публичния, и като такъв е законова мярка за осигуряване достоверност на финансовата информация, която предприятията представят не само на собствениците, но и на широк кръг други заинтересовани лица – данъчни органи, регулатори, банки, кредитори, клиенти, доставчици, бизнес партньори, наети лица, синдикални организации и т. н.. Възнагражденията за независим финансов одит не са приходи в държавния бюджет, а са доходи на бизнеса, доколкото независимият финансов одит се извършва от частни лица, които на свой ред плащат данъци, заплати и осигуровки.
Евентуалното увеличаване на праговете несъмнено ще доведе до предпоставки за масово изготвяне и представяне на ненадеждна финансова информация на потребителите на финансовите отчети, с всички възможни неблагоприятни последици от това. Това, че в част от сектора на малките и средни предприятия собственикът и управителят са едно и също лице, не само че не изключва, но всъщност поражда необходимостта от задължителен независим финансов одит на финансовата информация, която те предоставят на трети лица, за да бъдат защитени интересите на последните. Както беше вече споменато, това са широк кръг заинтересовани потребители - данъчни органи, банки, други кредитори, клиенти, доставчици, контрагенти, наети лица и т. н.
Доколкото над 95% от броя на предприятията и 75% от заетите у нас са малки и средни предприятия, е важно тази значима част от икономиката да бъде „на светло“ с достоверна, проверена финансова информация при отчитането на дейността. Предприятията, чиито финансови отчети не се одитират, на практика се причисляват към т. н. „сив сектор“, който не се отчита пред трети заинтересовани страни, а единствено към собственика си. Известно е, че чрез нарочно изградена несложна система от свързани малки и средни предприятия сравнително лесно може да се осигури възможност значителни бизнес и финансови потоци да останат необявени и скрити с всички рискове от това за цялостната бизнес среда у нас.
Промяната в праговете за одит биха имали сериозно негативно отражение за страната и обществото като цяло, защото значителен брой от основните предприятия в страната, генериращи общо приходи от порядъка на 35 – 40 млрд.лв., съответно между 30 -40% от БВП, няма да бъдат одитирани, а от друга - липсата на одит ще ограничи и затрудни, както бизнеса, така и държавните органи. Потенциално съществуват и редица други заплахи при въвеждането на завишени прагове, като участието в обществени поръчки, където условие за допустимост е предишен опит и наличен финансов капацитет на изпълнителя, удостоверявано чрез финансовите отчети В случай че те не са одитирани, това потенциално може да доведе до манипулиране и улесняване на измамите и други неприемливи действия и практики.
В този смисъл, евентуалното завишаване на критериите за одит би имало подчертано негативен ефект, доколкото:
- Ще се възприеме като подценяване на финансовия контрол от страна на държавата, което от една страна създава мотиви у стопанските субекти, а от друга ярко контрастира с декларираните цели и предприетите действия, особено законодателни промени от последните месеци, както и с поетите ангажименти пред бизнес общността;
- По същество представлява отстъпление в усилията за намаляване на „сивата икономика“, която и без това бележи ръст в последно време, който се отбелязва от редица организации, включително МВФ и други международни организации;
- Изважда от почти всякакъв контрол съществена част от стопанския оборот и БВП, с изключение на данъчния, но пък той принципно е последващ и с ограничен обхват;
- Изважда съществен брой, значими за размерите на икономиката в страната, стопански субекти, за които обосновано може да се направи заключение, че са с най-голям риск за фиска и икономиката, включително „сивата“, доколкото към тях са адресирани последните законодателни инициативи, а пък големите и средните предприятия, и тези със специфични дейности, така или иначе подлежат на различен специфичен контрол, включително одит, който най-малкото има превантивен ефект;
- Създава несигурност у потенциалните инвеститори и то в особено неподходящ момент, в който страната се опитва да осигури добри условия и комфорт у тези страни;
- Противоречи на позицията на страната относно готовността за влизане в евро зоната и тезата, че са постигнати всички изисквания, включително във връзка с финансовия контрол, като този ефект може да се мултиплицира, чрез сигурното разрастване на „сивата икономика“ в такива условия, което в цялост ще има изключително неприятни последствия;
- Противоречи на тезата, защитавана от страната пред ЕС, относно размера на предприятията във връзка с помощите, доколкото в едни случаи едни от тях са съществени, а в други не са.
В заключение – установените обхват и ниво на праговете за задължителен одит у нас са напълно съответни на изискванията на Европейския съюз, адекватни са на размера и структурата на икономиката и практическото им прилагане през 2016 и 2017 потвърди тяхната уместност и съответствие. Предвид реалните опасности за финансовата отчетност, прозрачността и бизнес средата у нас, нищо не налага тяхното преразглеждане и евентуално изменение в каквато и да е посока.