От ИДЕС
01 март 2022
През май 2021г. комисарката по финансови услуги и пазари на ЕС, г-жа МакГинес, в свое публично изявление, обяви че Европейската комисия (ЕК) ще направи предложение за директива за изменение на Директивата за прозрачност 2004/109/ЕО, Счетоводната Директива 2013/34/ЕС, Одит Директивата 2006/43/ЕО и Регламент (ЕС) № 537/2014 Задължителния одит на ПОИ.
Комисарката изтъкна няколко основни момента, които водят до тази инициатива:
- Скадалът с Wirecard - само последният такъв случай, който подкопава доверието в капиталовите пазари и одита;
- Необходимостта да се създаде по-стабилна екосистема за корпоративно отчитане, чрез систематичен отговор на проблемите в трите стълба на защита: корпоративно управление, задължителен одит и надзор;
- По първия стълб комисарката посочи като проблем наблюдаваната неефективност в работата на съвети на директори и одитни комитети, особено по отношение надзор над системите за вътрешен контрол, превенция на измами и адекватна оценка за действащо предприятие;
- По втория стълб основните изтъкнати проблеми са:
- Качеството на одита – наблюдавани са много случаи на одити, които не са успели да минат минимални изисквания при проверка на качеството, включително по отношение на събирането на одит доказателства и документация.
- Концентрация на одитния пазар/липса на конкуренция/липса на избор – големите одиторски фирми представляват съществена част от одит пазара на търгувани на борсата компании.
- Независимост на одитора – прекомерен фокус от одит фирмите върху не-одит услуги, особено такива извършвани за одит клиенти.
- По третия стълб - разнопосочни практики на надзорните органи в отделните страни членки и проблеми с намирането на инспектори за извършване на контрол на качеството.
МакГинес подчерта няколко посоки, в които счита, че трябва да се работи за справяне с проблемите:
- Съвместен одит;
- Скъсяване срока на ротация на одиторите;
- По-ясно разграничение между одит и не-одит услуги, включително разделяне на операциите/фирмите, там където се наблюдава прекален фокус върху не-одит услуги, предоставяни на одит клиенти;
- Засилване на надзора и санкциите;
- Определяне на адекватни прагове на отговорност.
ЕК стартира процеса като инициира публична консултация по въпроса. Резултатът от тази консултация ще се включи директно в оценката на въздействието, която Комисията ще подготви през 2022 г., с оглед оценка на проблемите във връзка с качеството на корпоративната отчетност и съпоставяне на възможните варианти за преодоляване на тези проблеми.
Период на консултацията: 21 ноември 2021 - 18 февруари 2022 г. Основните идентифицирани заинтересовани страни са бизнеса; независимите одитори; регулаторни и надзорни органи; инвеститори и гражданско общество.
Обществената консултация търси обратна връзка относно цялостното въздействие на съществуващата рамка на ЕС за трите стълба на висококачествената и надеждна корпоративна отчетност, както и взаимодействието между тези три стълба. Търси се обратна връзка и за установени проблеми, предложения за необходими действия, както и мнение за очакваното въздействие от тях.
След приключването на обществената консултация ЕК ще публикува доклад за обобщаване на фактите.
Accountancy Europe (АЕ) проведе допитване сред членовете си и в поредица срещи дискутира въпроси, свързани с очакванията за одит реформата в ЕС и публичната консултация на ЕК и на базата на отговорите на общо около 20 въпроса в обществената консултация изготви писмо с обратна връзка към ЕК.
АЕ приветства тази инициатива на ЕК и приемането на холистичен подход към 3-те стълба на корпоративното отчитане. Одиторската професия е отворена за промяна и е готова да допринася за усилията на ЕК за подобряване на екосистемата за корпоративно отчитане, за да е по-добре подготвена да се справи с провалите на компаниите и да сведе до минимум тяхното възникване.
Цялостната рамка трябва да стане по-съгласувана, като се гарантира, че трите стълба са взаимно допълващи се и системно ефективни в ЕС.
Всяка предприета мярка трябва да има за цел предоставянето на надеждна и навременна информация на акционерите, инвеститори и други заинтересовани страни.
Препоръчително е компаниите да представят публично изявление относно ефективността на вътрешния контрол върху финансовото отчитане, фокусирано върху измами и действащо предприятие.
Необходимо е всички ПОИ да имат независим одитен комитет, съставен от членове компетентни в областта на счетоводството и одита и подкрепен от независима функция за вътрешен одит и структури за сигнализиране на нередности.
Стабилното корпоративно управление и отчитане трябва да предпоставят засилването на ролята на одитора в оценката на ефективността на вътрешния контрол (включително относно измами и действащо предприятие) и за издаването на по-информативни одитни доклади.
Законодателството на ЕС и етичните правила вече достатъчно строго ограничават одиторите да предоставят не-одит услуги на ПОИ одит клиенти. За да отговорят на очакванията на заинтересованите страни и възникващите нужди, одиторите трябва да продължават да имат право да предоставят услуги, тясно свързани с одита на финансовите отчети и услуги за сигурност, например одит на докладваната информация за устойчивост, от техните клиенти за одит.
АЕ приветства ЕК, която търси начини за увеличаване на избора на одитор и разширяване на капацитета на пазара за одит на ПОИ. Съществената промяна на пазарната структура ще отнеме време, тъй като по-малките одиторските фирми ще трябва да продължат да инвестират в необходимия експертен опит и капацитет за извършване на одити на ПОИ.
Допълнителни доказателства са необходими, за да се види как всяка потенциална мярка за отваряне на пазара, като например съвместен одит, би повлияла за подобряване качеството на одита.
Допълнително опростяване и хармонизиране на правилата за одит в цяла Европа би имало само положителен ефект, както и хармонизирането на политиките и дейностите на надзорните органи за постигане на равни условия, заложени в законодателството на ЕС.
ЕС и страните членки имат необходимост от стабилен надзор и по-ефективни регулатори, но всякакви нови правомощия вменявани на надзора, трябва да бъдат пропорционални и въвеждани адекватно след оценка на въздействието.
Би било добре работата на надзорните органи да стане по-прозрачна, например чрез публикуване на техните доклади от проверки на качеството и наложени санкции. В момента има разнопосочна практика в отделните страни членки. Препоръчително е надзорната рамка да изгради среда, която насърчава придобиването на знания и развитието на одиторите, вместо да се фокусира върху санкционирането.
До края на 2022 г. ЕК ще има по-ясна представа дали и в каква степен ще предложи промени в съответните директиви и регламент. Има доста сериозен политически контекст и лобиране на ниво ЕК и ЕП.
(Информацията е подготвена от Емил Василев и е представена на среща с членове на ИДЕС)